НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ
КОДЕКС НА ТРУДА
Договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация
Чл. 234. (Изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация).
(2) С договора по предходната алинея се определят:
1. професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава;
2. мястото, формата и времето на обучението;
3. финансовите, битовите и други условия за времето на обучението.
(3) С договора по ал. 1 страните могат да уговарят:
1. задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години;
2. отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задълженията по предходната точка.
Договор за квалификация с лице, което не работи
Чл. 235. (Изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Договор за повишаване на квалификацията или за преквалификация може да се сключва и между работодател и лице, което се подготвя за работа при работодателя след завършване на обучението.
Прекратяване на договор за квалификация
Чл. 236. (Изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Всяка от страните може с писмено заявление до другата страна да прекрати договора по тази глава преди изтичането на срока на обучението:
1. поради виновно неизпълнение на задълженията на другата страна, като даде на неизправната страна подходящ срок за изпълнение;
2. в други случаи, уговорени в договора.
ПИСМО № 94-31-41 от 13 май 1993 г.
ОТНОСНО РЕДА ЗА ОФОРМЯНЕ НА ОТСЪСТВИЕТООТ РАБОТА ПРИ СЛЕДДИПЛОМНА КВАЛИФИКАЦИЯ
Издадено от Министерството на труда и социалните грижи
Необнародвано
Страните по трудовото правоотношение могат да сключват договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя, или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност. С договора, сключен на основание чл. 234 от Кодекса на труда, те уговарят всички условия, свързани с повишаването на квалификацията, включително и формата на обучението.
Ако не е сключен договор за повишаване на квалификацията или за преквалификация, следва да се оформи отсъствието от работа по общите правила на Кодекса на труда (КТ), например чрез неплатен отпуск, на основание чл. 160 от КТ. Само учащите се във висшите учебни заведения, които имат такъв статут, признат им по Закона за висшето образование и Закона за народната просвета, имат право на платен отпуск по чл. 169 от КТ. Школите за следдипломна квалификация не издават документ за висше образование, а само такъв за по-висока степен на квалификация.
НАРЕДБА № 2 от 5 март 2002 г.
ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИТЕ МЕСЕЧНИ РАБОТНИ ЗАПЛАТИ НА ПЕРСОНАЛА, ЗАЕТ В СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Издадена от Министерството на образованието и науката
Обнародвана, ДВ, бр. 27 от 2002 г.
Чл. 3. (1) Основната месечна работна заплата за длъжността "директор" се определя в зависимост от категорията на училището (приложение № 2), времето, признато за стаж по специалността, и коефициента към началната основна месечна работна заплата за длъжността (приложение № 3).
(2) Основната месечна работна заплата за длъжността "учител" се определя в зависимост от нормата преподавателска работа, по-високата лична квалификация, времето, признато за стаж по специалността, и коефициента към началната основна месечна работна заплата за длъжността (приложение № 4) в съответствие с чл. 6, ал. 2 и 3 от ПМС № 22 от 2002 г. и разпоредбата на § 1 на наредбата.
Допълнителни разпоредби
§ 1. Професионално-квалификационна степен се признава само на учители, притежаващи съответно свидетелство, издадено от специализираните институти за повишаване квалификацията на учителите съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № 5 от 1996 г. за условията за повишаване квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета и реда за придобиване на професионално-квалификационни степени (обн., ДВ, бр. 6 от 1997 г.; попр., бр. 8 от 1997 г.; доп., бр. 73 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 101 от 1999 г.).